кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Играта в кунфу или скритите ефекти от бойните изкуства
« Назад

Играта в кунфу или скритите ефекти от бойните изкуства

"Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.“ - Шилер

Докато играем (практикуваме) в залата по кунфу, не винаги си даваме сметка, че получаваме скритите ефекти на бойните изкуства, а именно личностно изграждане и психологическо разтоварване. Ще обясня защо предпочитам да използвам термина „играя бойни изкуства“, а не други негови варианти като: работя, тренирам, репетирам или бия се. Дали използването на точно този термин би подобрило практиката на бойните изкуства?! Знаем, че „битът определя съзнанието“. В този ред на мисли практиката на кунфу ни променя физически, докато практикуваме, но в същото време и съзнанието моделира бита, постъпките и поведението ни. Коректният термин ни кара да мислим, насочва дори полета на фантазията и въображението ни в определена посока. Нашите мисли определят и влияят на съдбата и здравето ни.

Когато практикуваш с грешната идея, създаваш изкривена реалност в ума си и когато тя се срещне с действителността се поражда конфликт. Така, вместо бойните изкуства да дават решение, се явяват в основата на проблема.

Затова думата за „практика“ в бойните изкуства е важна, защото отразява виждането на конкретния трениращ по темата. Направете сами изследване и вижте колко много словосъчетания ще срещнете, когато разговаряте с различни хора по темата и как от начина на формулирането им ще разберете какво и колко знаят по въпроса.

За спортистите е „тренирам“.

За хората на изкуството „репетирам“.

За неразбиращите и не одобряващи е „бой“

За хората, виждащи колко труд е необходим, е „работя“

За хората на науката и интелекта е „упражнявам се, уча“ /интелектуално запомняне/

Думата „тренирам“ се среща в тълковния речник като: “1. Многократно повтаряне на упражнения с цел постигане на форма, издръжливост. 2.Многократно се упражнявам за постигане на форма, издръжливост или за здраве, развлечение.

В термина „тренирам“ има повтарящи се действия, които носят в себе си често несъзнателното механично повтаряне за достигане на бройки, заложени в конкретната програма за тренировка. Така тялото работи като автомат без умът и усещанията да са заети. В бойните изкуства, обратно, амалгамата от трите нива - физическо тяло, ум и усещане е търсен ефект, наричан „съзнателност“ по време на практика. В „тренирането“ има и изграждане на „физическа форма“, термин несъвместим с бойните изкуства и характерен за спорта. Физическата форма е необходима за състезателите и тя се изгражда и губи поради ползване на мускулите като вид сила, която лесно изчезва при не трениране. В кунфу използването на мускули е начин да се принудят учениците, след като се уморят и прекрачат прага на изтощението, все пак да продължат отвъд използването на мускулната сила и да открият скритите си резерви и други механизми, за да извършат дейността си.

Издръжливостта е друг термин произтичащ от тренирането, който ни показва, че вместо да потърсим начин да оптимизираме дейността си, за да не ни е тежко, се учим да издържаме на инат, да понасяме трудностите на средата. Този вид мъчение на тялото и ума не е продуктивен, защото не ни извежда на пътя на лекотата, а ни учи да понасяме все повече и повече, вместо да търсим механизми да се освободим от напрежението и трудността. Кунфу учи как да ти олекне трудното, а не как да издържаш повече от него. Не като избягаш от него, а като се потопиш пълноценно в трудността и там тя да ти покаже пътя към лекотата.

Терминът „репетиция“ в тълковния речник се среща като: “1. (гл.) повтарям, преговарям; 2. (гл.) правя репетиция, упражнявам, подготвям.”

Повторението е нещо, което често се свързва с автоматизиране на процеса, като така изчезва спонтанността и умът е склонен към „заспиване“ в будно състояние. Този процес на автоматизиране и механизиране при заучаването е далеч от същността на кунфу. Неговата основна идея е да присъстваш ментално, емоционално и физически във всяко движение и това обединение да ти донесе сила в правенето на техниките, а и обща съзнателност във всяка дейност в ежедневието ти.

Терминът „бия“ в тълковния речник се среща като: “1. Нанасям удари, за да причиня болка…. 4. Побеждавам в бой или състезание.”

В миналото, когато кунфу е било реално умение за оцеляване и воюване, са се ползвали и истински сурови методи, за да се подготвят воините за битка. Днес използването на армейски подходи при цивилните е погрешно, защото е свързано с висока травматичност, неприятни изживявания и обучаване в неправилните умения, защото по правило те са предназначени за служебни лица със съответните правомощия, дадени им  от закона (в случая военния). Т.е. цивилните лица не може да се обучават като военни, защото подлежат на различни законови разпоредби в дейностите си.

Кунфу е система, която обучава и като такава е логично подредена. Тя е тренировъчен метод, водещ до повишаване на уменията да воюваш, отбраняваш и да мислиш стратегически. Друг аспект на термина „бия се“ е, че ако в процеса на обучение се „биеш“ като използваш усилията си в залата с „максимален реализъм“, това води до висока травматичност, превръщаща се в хронична и всъщност изваждаща от бойна готовност практикуващия. Казано просто, „така реалистично се бие в залата, че като излезе на улицата не е боеспособен от получените травми“.

Думата „работя“ се среща в тълковния речник като: “1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие.  2. Професия, длъжност.”

Терминът „работа“ описва извършването на дейност най-често срещу заплащане, самият процес на трудене или  ходене на работа. Това се опитваме да избегнем в практикуването на кунфу - елементите на принуда, задължение, отговорност,  които тежат, връзват психически и често водят до натоварване на практикуващия. Работата се свързва задължителната дейност, носеща усилие, нещо което е свързано с товар и напрежение -все неща, които са в противовес на принципите на кунфу. В идеите на бойните изкуства е заложено дори нещо трудно да се върши с лекота и ювелирна точност и прецизност, без излишно губене на енергия и пренапрежение, което е ненужен преразход на ресурс.

Кунфу преди всичко е път и учебен метод за развитие на личността както физически, така и духовно. От тази гледна точка „уча се“ е най-близо до истинската същност на бойните изкуства от гореизброените неточни определения за практикуване.

В тълковния речник „уча“ е: “1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен материал.” Терминът „уча“ може във висока степен да представи заниманията в кунфу залата по най-близък начин до реално случващото се. В кунфу „уча“ се използва в смисъла не на интелектуалното учене, използвано в конвенционалното обучение в училище – запаметяване и възпроизвеждане тип „папагал", а като придобиване на умения с практическа стойност. Ученето в кунфу преминава под надслов: „да направим знаещите хора можещи“.

Думата „ИГРАЯ“ се среща в тълковния речник като: „1. Занимавам се за развлечение с игра…. 5. Умея, практикувам някаква игра. Забавлявам се, шегувам се, не приемам на сериозно.“

Терминът „игра“ е единственият, който не съдържа нищо задължително и никакъв вид насилие. Носи приятното усещане за свобода. Това е отношението на човек към дейност, която му е приятна и я прави не поради някаква скрита интелектуална причина, а поради удоволствието от извършването й. Играенето е свързано с приятно настроение и прекарване на времето, независимо от натовареността по време на процеса. Това е така, защото човек се е настроил да се забавлява, а не да работи, да се труди и тогава извършването и на сложни дейности е свързано с лекота на емоциите и мисълта. Когато човек се заиграе, времето му минава различно като продължителност, но задължително се разтоварва психически от отрудения работен ден и се зарежда, сякаш доскоро е спал.

Играта в бойните изкуства е вид дейност, съпроводена с динамични емоционални преживявания, същността на която се състои в усвояване и възпроизвеждане на различни оръжия и тяхното използване, както и изучаване поведението на хората и техните взаимоотношения. Тя изгражда мрежа от аналогии с конкретната действителност на телесния и мисловен опит с цел справяне и по-добро общуване.

Играта е психотерапевтичен метод, който помага на хората да отработят емоционално травмиращите преживявания и поведенческите проблеми.

Играенето на кунфу е скрита форма на психотерапия, защото има и този невидим ефект, като помага на практикуващите да се справят с проблеми като: агресия , тревожност, страхове, ниска самооценка, страх от грешки, проблемно общуване, свръх емоционално напрежение и т.н. Ролевите игри в залата успяват да изкарат на повърхността негативното отношение и емоция спрямо даден човек или стресова ситуация и да ги отработят. Без на самите играещи да им тежи и да ги измъчва, като това се случва чрез влизане в роли от практиката на кунфу.

Играта е приятен начин да изследваме и развиваме себе си чрез бойните изкуства. Изместването на сериозността и работната атмосфера от практиката на кунфу, не означава, че тя е лесна и лека. Не! Леко е отношението и средата, практиката е трудна и затова ни помага процесът на играене. Да играеш бойни изкуства означава да ги изучаваш, докато им се наслаждаваш. Не - да се мъчиш и трудиш с цел да постигнеш някакъв резултат, без да ти е интересно и забавно в процеса.

 

Сериозно или усмихнато за кунфу

“Предметът математика, е толкова сериозен, че не трябва да се изпуска случай, в който да го направим занимателен”- Блез Паскал

Казаното от Блез Паскал се отнася и за бойните изкуства, които са родени поради необходимостта от сигурност и защита на живота, което е повече от сериозно. Да се преподават днес така както във времето на древните войни, е в нарушение на обществените морални норми и подстрекаване към насилие. В съвремието ни необходимостта да се преподава интересно, забавно и занимателно е много важна. Защото стимулът да се учат бойните изкуства, поради идеята за лична защита или изпълнение на служебни задължения, е частен случай, не - както е било в древността. Днес мотивите за трениране на бойни изкуства са различни. Сега се стартира поради: търсене на физическо раздвижване, гимнастика, рехабилитация след заболявания, за здраве, за лична защита, за тонус, за стратегическо мислене, развитие на координацията и общата физическа култура, личностно развитие, трансформиране на проблеми в характера, общуването и не на последно място духовно развитие.

Всичко това е различно от мотивите в древността, които са били за лично оцеляване или за воюване. Първото е било за защита на семейството и себе си от нападение, а второто за изпълняване на воинския дълг и професия. Днес мотивите са различни, затова и методологията на преподаване също трябва да се адаптира към съвременния човек, без да се променя същността на изкуството. Просто да се промени погледа към него, не - самото изкуство.

Само адаптиращите се оцеляват в еволюцията, а непригодимите към съвременната среда умират в естествения подбор на времето.

Отношението на кунфу майстора към Кунфу

Спомням си как на един семинар по Уинчун един от големите майстори - Милан Просеница /1953 – 2008г./ ни спря, виждайки отстрани как явно се мъчим физически и психически, с думите: „- ОК, спрете за малко, момчета! Не се зорете толкова - Уинчун е музика!“

Тогава за първи път видях този голям майстор – двуметров мъж със сила на мечка, известен с прякора „Бесния бик“, носител на множество награди от разнообразни бойни организации, да говори и да ни насочва към играта, лекотата и духовния баланс в усилената ни практика. Тогава, улисани в това да научим и демонстрираме пред учителите си прогрес, всеки от нас е изглеждал като някаква комбинация от див звяр и нервен бизнесмен, не сме имали чувството на хора, отишли да се забавляват и наслаждават на процеса.

Тогава ми звучеше почти еретично учителят да ми каже: „Wing Tchun is music!“ (Уинчун е музика). Всичко беше толкова сериозно и всички тренираха така здраво, че кипеше як труд и здраво кόпане! Изведнъж той ни спира и ни казва, че дори, когато не се напъваме мускулно в тренировката си, сме изопнали чела от емоционално напрежение и волева устременост, която е ненужна, защото забравяме да играем и да се забавляваме в процеса на учене.  Така го разбрах тогава аз...

Сифу Нино Бернардо в процеса на обучение често дава пример с животните. Лъвовете усвояват ловните умения от малки под формата на игра, упражнявайки се в битки помежду си, газелите играят на гоненица тренирайки по този начин уменията си за отбрана и когато пораснат те автоматично пренасят тези умения в живота си. Така и с играта на бойни изкуства. Не е нужно в процеса на обучение да сме „реални до смърт“, а използвайки играта като метод за обучение да съчетаем полезното с приятното - алтернативен метод на травмиращите от бой, скучни, еднообразни и създаващи агресивно настроени хора тренировки.

Играйте бойните изкуства!

 

Божидар Станчев

2019г.

 

Библиографски източници:

1. http://talkoven.onlinerechnik.com/
 

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^