кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

Кунфу център "Сюангуей"                                        
 

 

   За клуба | Новини | За контакти | Тренировки | Xmas  
English languageБългарски език
За Пътя на Тайдзи цюан /една лекция по метода Сюангуей/

Назад

Какво представлява онзи път, по който всички ние се стремим да се приближим до нещо по съществено в нашия живот. Дали това са парите, любовта, хармонията, здравето, светлината или успешния бизнес. Всеки се стреми и иска да достигне до някъде. Всеки има някакво вътрешно търсене, неудоволетвореност, желание нещо да се промени, да достигне до нещо, да се усъвършенства. Един вътрешен механизъм на търсене и подтикване, който води до еволюция /съзнателна или не/ дърпа ни, бута ни, разрушава ни, непрекъснато разбива спокойствието, равновесито, удовлетворението. Китайците разглеждат едно понятие, което наричат Дао. Най-често то се превежда като Пътя. И разбира се, веднага изникват въпросите: Кой, какъв, къде… е пътят. Много бойни изкуства включват в наименованията си йероглифът обозначаващ Дао /на японски “до”/, например: айки до, карате до, тайкуон до, джит кун до и т.н. Интересното е, че в Китай, откъдето произлиза самото понятие, този йероглиф много малко се използва за обозначаване на бойно изкуство. Макар да съществува като термин и понятие “Пътят” е по-скоро част от древнокитайската философия, мистика, религия и култура, отколкото обяснение на бойните аспекти на движението в бойните изкуства. От друга страна бойните изкуства се считат за едно от петте съвършенства, които трябва да владее “благородния човек” в древен Китай. Реализацията на тези съвършенства е следването на Пътя /Дао/. Като изписване йероглифът за Дао се състои от графичното изображение на човек, който върви /дълго/, като продължително следване на определена посока, на пътуване. Той би могъл да се преведе също толкова точно и като пътуване, следване на пътя, движение и т.н.

За разлика от повечето разглеждани интерпретации на Дао, ние тук ще се опитаме да го очертаем по скоро като пътуване, в концепцията на практикуването на бойното изкуство Тайдзи цюан.

Накратко Тайдзи цюан /тайчи чуан/ е древно китайско бойно изкуство, което се отличава с бавни и плавни движения /като упражнения/, които приличат много на плуване в пространството, без начало и без край. Практиката се отличава с лекота и изящество на придвижването, външно отсъствие на мускулна сила /ли/ и напрежение /дзин/. Поради тези си характеристики практикуването е възможно и от хора в напреднала възраст, слаба физика или крехко здраве. Отдавна вече е отпаднала необходимостта от овладяване на техниката като начин на водене на бой и самозащита, както и като практика за духовно осъвършенстване. По тези причини по настоящем тайдзи цюан се възприема най-често като вид дихателна и лечебна гимнастика, упражнения за отпускане и релаксация, за освобождаване от стреса, физическо и психическо натоварване, за профилактика на различни заболявания и постигане на вътрешно спокойствие. Несъмнено това са ефекти, които настъпват в резултат на практикуването, но те не изчерпват, а още по малко очертават същността на тайдзи цюан.

Най-често тайдзи цюан се свързва с мъгляви концепции и повърхностни иинтерпретации на понятието за Дао и Тайдзи, взаимодействието между Ин и Ян, петте елемента /у син/, осемте триграми /ба гуа/ и т.н. Също толкова често обаче, тези концепции са твърде откъснати от практиката или се прилагат толкова механично, че губят същността си и се превръщат единствено в предмет за размисъл и неверни заключения.

И така нека направим един опит да навлизане в Тайдзи /Дао/.

Тайдзи най-често се превежда като “Велик предел”, но това означава и границата на разделяне на нещата. Това понятие би могло да се преведе и като преодоляване на тази граница, като преодоляване на разделянето, като отиване отвъд разделянето и ограниченията, преодоляване на бариерата между нас и всичко останало, между вътре и вън. Какво в такъв случай би означавало практикуването на тайдзи цюан или следването на Пътя. Това е най-просто казано уеднаквяване, изравняване на скоростта. Нашата скорост и скоростта на онова, което възприемаме. Естествено ще поясним тези неща. Нашето възприятие на действителността е обусловено от движението още в момента на нашето раждане. Още с раждането ние сме започвали да се придвижваме в развитието си през този живот, поели сме Пътя /независимо съзнателно или не/ и през целия си живот се опитваме да стигнем до момента на неговото съзнателно следване. И когато казваме съзнателно имаме предвид осъзнато, а не осмислено, което е само една малка част от осъзнаването. Осмислянето означава, че това което се случва е вече минало. Живеенето, директното възприемане вече си е отишло. Ако си представяме, че нещо се случва, ние си даваме сметка за него едва след като то вече е станало, заминало си е, напуснало е. Едва когато то вече не е. То се е преместило в миналото, било е /хубаво или лошо/. То може да бъде с каквото и да е качество, на това качество е останало в миналото, вече нищо не може да се направи за него, а ние го възприемаме едва сега, когато вече сме го изпуснали. Не можем да го върнем. Не можем и да го предизвикаме и да го повторим същото. Споменът за това, което се е случило никога не е същото онова то. Споменът е винаги частичен и недостатъчен. Със същия успех можем да си представяме бъдещето. Изхождайки от миналото и от събраните вече впечатления можем да направим проекция на онова, което бихми жилали да се случи в бъдеще. Онова, към което се стремим, което очакваме и търсим в бъдещето /положително или отрицателно/ е отново нашето минало. Изградено от миналото бъдещето винаги остава нереално, просто един мираж. Когато наистина се случи нещо, то винаги е ново, не можем да го сравняваме с нищо, винаги е толкова силно и истинско. Ако има сравнение, сравнението се получава след като случващото се е преминало. Когато то също отиде в миналото, тогава можем да го подредим, да го оценим, да го сравняваме със всичко останало от миналото преди или след него. Когато случването дойде обаче, то винаги е толкова интензивно, толкова буйно, толкова истинско и реално, неподправено и ново, че ние никога не сме подготвени за него, никога не сме сигурни в него, никога не знаем какво е и какво можем да очакваме. Не можем да знаем и да очакваме. И точно тази несигурност на прави неспокойни, тъсещи, страхуващи се. Тя ни прави неуравновесени и прескачащи от едно място на друго. Опитваме се безпомощно да закрепим нещата статично, да създадем лъжлива сигурност и илюзия за увреност в нещо постоянно. "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река” по думите на Хераклит.

Но можеш ли да възприемеш реката /т.е. силата, енергията, живота, пътя/ адекватно. А защо не. Когато нещо се движи около нас, ние не можем да го хванем, неможем да го възприемем адекватно, защото нашето възприетие е моментно – то е снимка. Ако обаче разширим и увелечим тази момент той се превръща във вечност. Той става място, в което времето не тече /или ние не възприемаме времето/. За да възприемем едно нещо адекватно, трябва да спрем времето. Да натиснем копчето на паузата и да застинем в момента. Ефектът на застопоряването отдавна е открит и използван в киното за да се премине от статичното към движение. Това е феномен, обусловен от ограничеността на нашето възприятие. Но сего ни интересува как сда спрем движението, което създава нереалност и неадекватност на възприятието. Тази неадекватност създава илюзията, че живеем. За да успее да спре моментът на възприятие, погледът /посредством очите/ проследява движението. Очите приемат скоростта на движението. Нашето движение се изравнява с движението на преминаващия автомобил и затова можем да го възприемем в подробности. Можем да разберем какво е онова, което се движи, как се движи, защо се движи и още хиляди неща. Но трябва да спрем движението. Самото движение се проявява между две неща. За да го има е необходима отправна точка, от която това движение се възприема. По отношение на която то се извършва, става. Когато ние сме тази точка движението се извършва спрямо нас, но не го възприемаме. Възприемат го сетивата ни, които изравняват скоростта си с движението. Т.е. ние се отделяме от сетивата си, за да можем чрез тях да получим верна и адекватна информация за ставащото. По същия начин, ако се качим на превозното средство, спрямо нас то не се движи и ние можем да го възприемем адекватно, пълноценно. Когато скоростите на движение се изрявнят, можем да включим възможно повече сетива, да възприемем повече неща, по пълноценно и по-живо. Тогава обаче движението спира, няма преместване, няма минало и бъдеще. Съществува само сега, този момент. Момент. В този момент е вечността, защото в него нищо не тече, не се променя. Той е ставането. Е –то. Този момент е пълната реализация, медитацията, осъзнаването, просветлението, нирвана или Дао. Когато времето не съществува пространството също изчезва. Сливат се горе и долу, ляво и дясно, вътре и вън… Остава само тук. Защото нещо, което е, не може да бъде на определено място, ако има определено място, това означава, че съществува и друго място, което автоматично води до движение, до промяна от тук до там, до протичане и обусловеност.

Междувременно като говорехме за практикуването на тайдзи цюан… Движението става пълноценно и жизнено осъзнато, когато неговата скорост се изравни със скоростта на на неговото възприемане. Само тогава става пълноценно, истинско, единствено движение. Когато това стане, то може да придобие различно външно изражение. Външното изражение обаче задължително ще бъде адекватно, ще бъде вярно, ще бъде цялостно и пълноценно. Затова и всяко външно изражение може да се превърне в практикуване на Тайдзи. Всяко действие, всяко итпиване на чай, произнасяне на дума или разхождане по улицата…, всяко преместване на мишката, писане с молив или натискане копчето на факса...

Тогава не питаш къде и защо е Пътя. Тогава само го следваш. Но ако питаш страничните наблюдатели, ще ти отговорят, че Пътят следва теб.

 Валери Иванов

Новини

Created by L. Arsov    

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства