кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Легенда за петте елемента
« Назад

Хората винаги са искали да бъдат по-силни, по-твърди, по-могъщи.... и да продължават напред по своя Път. Това винаги им е пречело, затруднявало, като ги карало да се борят и да се измъчват преди да се научат как се прави нещо, как да действат в синхрон с него, как да го ползват и да си служат с него. Когато достигнали Земята, всички условия тук били нови и те започнали начисто – без спомени и наслоения. Тази борба трябвало да ги научи на нов механизъм, на ново, универсално нещо, и те трябвало да забравят всичко преди това. Земята била покрита с вода /жизнената сила/, а слънцето им предоставяло своя огън /духа/. Това имали. От това започвали. Какво се е случило преди това, дали са поощтрени или са наказани с това, че се намират тук - нямало вече никакво значение. Те трябвало да продължат за да оцелеят и да оцелеят за да продължат.

Сега хората трябвало да се научат да използват огъня и водата, това което имат. Те видели, че водата е полезна, тя ги подхранва, всичко се нуждае от вода, всичко расте и набира сили от водата. Но когато се събере твърде много вода в реката /на живота/, тя разрушава всичко и става неуправляема. Искали да се научат как да я управляват. В началото се опитали да ограничат водата и да я контролират посредством земята, но земята се размивала и работата с нея била трудна. Учейки се наблюдавали и огъня. Те видяли, че огъня изпарява водата, когато може да се задържи достатъчно време. Видяли също и че не е много устойчив, когато вали и водата го залива. Но когато земята се нагреела върху огъня тя ставала суха и твърда като камък, и не допускала водата в себе си /да я отнася и да я размива/. Така след като се научили да правят земята устойчива на водата, те започнали да се учат да ограничават водата, за да може тя да им служи, да я управляват и да я използват. Преди да се изсуши от водата земята била еластична и можела да се оформя както пожелаеш, а когато се изсуши /изпече/ в огъня става стабилна и твърда като камък. Водата по-трудно я разрушавала и можело вече да се отдели само част от водата, за да се използва и управлява както човекът иска. За да се отдели вода, и да не бъде стихия трябвало да се остави празно място – кухина в земята /камъка/. Така че кухината била начинът и средството да се управлява водата от реката /на живота/. Така хората се научили да отделят и използват малка, лабораторна част от водата.

Хората познавали камъка и видяли, че неговата структура и кристалът на желязото е най-твърдата и най-здравата част от нещата, с които могат да си служат на тази Земя. Но камъкът и желязото били много тежки, трудно подвижни и инертни, не можели да плуват в реката /на живота/ и потъвали. Водата ги разрушавала, оформяла, пробивала и карала желязото да ръждясва. Така те наблюдавали и дървото като открили, че съчетано с желязото и камъка /като дръжка/ давало възможност да се управляват и да се ползват по-лесно. С помощта на огъня дървото било издълбавано и оформяно. Сухо, то можело по-лесно да плува в реката /на живота/, но трябвало преди това да бъде обработено – да изсъхне /както по-рано със земята/ и да се подготви за това с помощта на огъня. По-лошото било в това, че когато се прекали с огъня, дървото изгаряло, когато пък не било достатъчно обработено, поемало водата и потъвало в нея почти като камък. Издълбавайки дървото, хората постепенно разбрали, че за да е леко и плаващо във водата, е достатъчно да се създаде кухина в него. Така отново с помощта на кухината видяли, че е лесно да си служат и да разбират естеството на водата и реката /на живота/. Оформянето на кухина правило дървото празно, леко и носещо се по вълните на реката. Хората се научили да правят лодки и кораби, които лесно плували по вълните на реката /на живота/, дори и в морето.

Достигнали обаче да необятната шир на океана /на живота/. Добре служещото дърво се оказало доста по-крехко, чупело се по-често и по-бързо в сравнение с метала. И хората отново приложили същата хватка – посредством огъня и нагорещяването се научили да формират метала и да оформят кухина в него. Металът изисквал по-висока температура за да се оформи, но не се запалвал толкова лесно и когато изстинел бил по-здрав и устойчив отколкото дървото. И така хората видяли, че могат да направят метала кух като съд. Празната част можела да го направи лек, така че не само да плува в реката, да излезе дори и да се носи в океана /на живота/. Така хората достигнали до безбрежния „океан” на космоса, в който енергията имала всички качества на водата на Земята. За да се носят в него и да го използват те трябвало пак да използват стария познат механизъм на загряването с огъня /духа/ и на оформяне на празното място /освободеното –без мисли- съзнание/ за да осигурят своето Пътуване.

Това, което хората е трябвало да научат е да гледат на живота като на възможност, кухина, празно място. Те трябвало да открият празнотата, която ги съхранила за да оцелеят, която ги потопила в най-дълбоките морета, издигнала в най-високите планини, запазила при най-трудните условия, родила ги е и ги е приютила след смъртта.

Достигнали до идеята за празнотата с нейните безгранични възможности и свобода, с нейната сила и потенциал, хората се връщат там, откъдето са тръгнали. Когато откриват плътността, осъзнават своите ограничения, когато намират празнотата, откриват своите възможности и свобода.

София, 2011                                                                                              Валери Иванов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^