Как да си потърся бойно изкуство подходящо за мен?!
или
На какво да се запиша?!
Търсенето на себе си е въпрос, съществуващ от началото на човечеството. Днес този въпрос се прокрадва във всичките области, които ни интересуват и вълнуват. Кои сме ние, защо съществуваме и какво искаме са философски въпроси, които се прокрадват в ежедневните ни лутания в този все по-дигитален и все по-материален свят.
Как да открием кое е подходящо за нас и да изразим себе си през него най-добре? Това се случва интуитивно за тези, които са склонни да следват знаците на съдбата и планирано за тези, които си мислят, че организират света си по собственото си виждане. Сигурното е, че истината винаги е някъде по средата и винаги е строго индивидуална. Важното е да имаш желание и в процеса на търсене нужното ще те намери или казано иначе - ще се срещнете.
Но нека да премина от по-общото и философското към конкретната тема – „как да открием какво с искаме да се занимаваме“!
Като начало, трябва да сме наясно дали искаме да спортуваме или се интересуваме от бойни изкуства. Често двете се припокриват - затова има и термин „бойни спортове“, но като цяло спортът е нещо различно от бойното изкуство. Спортът има идея за постижения, търсенето на физически предизвикателства и преодоляването им. Спортът носи основно физическо развитие, а останалите му аспекти са съпътстващи или „който ги открие, ако ги открие“. В бойните изкуства надпреварата е винаги с най-опасния ни противник – самите ние. Уменията, придобити като спортни остават само в залата, а в бойните изкуства ги учиш в залата, за да ги прилагаш в ежедневието си. Най-често бойните изкуства, както и тяхното ежедневно житейско приложение, биват определяни в представите на хората като „бой“, поради грешните нагласи, пропагандирани от филмите. Всъщност те са всичко друго, но не и „бой“ и битката реално е на последно място. Какви са всички тези други неща, освен боя, които осмислят и запълват живота на практикуващия, това е нещото, което всеки трябва да открие сам за себе си.
Да обобщим до тук. Трябва да сме на ясно със себе си дали:
- просто ни се тича в парка;
- блъска ни се във фитнеса;
- искаме да тръгнем по пътя на бойните изкуства в търсенето на себе си и развивайки тялото ума и емоциите си.
Сещам се в момента за един вече доста стар филм „Матрицата”, в която този избор бе представен на главния герой чрез възможността да вземе едното хапче и да остане „спящ” или другото и да се събуди за действителността. Изборът е изцяло наш и за наша сметка!
Ако сте избрали да спортувате и да не се занимавате с някакви сложни на вид „мистични дейности“, това е прекрасно, защото щом се грижите за тялото си няма значение каква форма сте избрали. Движението е здраве и като казват древните гърци “Здрав дух в здраво тяло“. Ако сте решили, че бойните изкуства ви вълнуват, можем да продължим в посока на конкретизиране на избора ви.
Как да се ориентираме в сложната джунгла на многообразието от бойни изкуства. Има четири начина: експресен, научен, случайност и смесен .
Експресният е, гледайки някой екшън или документален филм, бойното изкуство да ви хване окото и както се случва с влюбването да последвате сърцето си. Това може да се повтаря до момента, когато откриете дали това конкретно изкуство наистина е за вас. Тук проблемът е, че ако не откриете веднага своето нещо, може имате периоди на лутане. Така или иначе, излишен опит няма и това е верният път, но дали ще ни стигне времето в този живот, а и силите за това дълго лутане?!
Научният метод се свежда до това, след като погледате малко филми, да се ориентирате като отделите повече време за проучване на отделните стилове, да прочетете за историята им и т.н. и това да ви помогне да откриете своето чрез информиран избор.
Третият метод е случайният - при него някой, който вече се занимава или познава друг занимаващ се, те завежда случайно или планирано на занимание, което толкова ти допада, че се запалваш и продължаваш. Всъщност това може да се повтори много пъти без някой да ти гарантира успех. Този метод е доста приятен, защото, ако отидеш да гледаш и не ти допадне, все пак ще получиш информация от първа ръка.
Смесеният начин се състои в комбинацията от трите метода и също е начин за търсене, но както се казва в една поговорка „Когато ученикът е готов, тогава се появява и учителят ”.
След като вече сме се ориентирали в огромната маса от бойни изкуства и сме си избрали нашето, е време да си потърсим зала близка до нас. Нека търсенето на „близко“ не е основен аргумент, защото е пълно с посредствени неща, случващи се близко около нас. Отговори като „аз няма да се състезавам“ или „аз няма да ставам професионалист“ и дори „аз няма да съм Брус Лий“ не ми звучат логично като довод. Защото никой не си купува вкиснали домати, само защото ги предлагат близко до дома му. Търсете качество, а не количество. Все пак се отнася за здравето ви, както физическо така ментално и емоционално, което поверяваме в ръцете на друг човек.
Не ви звучи убедително?! Дайте си сметка, че неправилното упражнение или методика може и да не ви повреди физически (въпреки, че е доста вероятно!), но ограниченото или кривото виждане като принципи ще ви насочи в грешна посока, ще ви подведе относно вашитe представи за бойните изкуства. И тъй като те са начин на живот, съответно ще променят и светогледа ви. Никой не си дава сметка, че принципите в бойните изкуства са като микро програми, с които работим съзнателно и така влияем и върху подсъзнанието си. Когато бойните изкуства биват свеждани и изучавани само като метод за махленска разправа, те имат съответния ефект. Кратко казано, когато ни дадат развалена храна, минава някакво време и тя дава ефект върху организма ни. Същото е и с принципите и мислите, преподавани в бойните изкуства - те формират светогледа ни. Защото щом си избрал и си се доверил на някого да те учи, дори си си платил, трудно е да кажеш, че си бил глупак и си направил грешен избор. Това е ролята на времето и за да го спечелим, а не да го губим в грешни избори (въпреки, че и това ни учи), можем да продължим сci систематизирането на търсенето си.
Никога не бих обидил някого от учителите си като им кажа, че идвам защото са ми наблизко. Избягвайте този израз, за да не ви погледнат като несериозни. Освен това е признак на лош маниер, приема се като некултурност в средите на бойните изкуства. Сякаш учителят и изкуството не са важни, а само близостта до вашата локация. Прилича на това да кажеш на жена си или приятелката си „с теб съм, защото ми беше най-близко”. Ако се замислите над това ще разберете, че сте бъркали във формулировката на този израз…
Системата е не по-малко важна от стила бойно изкуство. Защото всеки стил има много подразделения. Не е все едно дали ще си вземеш за автомобил комби или агресивен масъл кар. Нито едното не е по-добро от другото, просто е въпрос на личен избор. Системата обикновено зависи от майстора, към който съответния клуб се числи и е свързан с политиката, която води към практикуващите, другите бойни изкуства и света като цяло. Често представители на едно бойно изкуство са тотално различни поради това, че са от различни направления, което може да се види в характерите и мненията им, а делата им могат да варират от висока агресивност до силна безхарактерност. Въпрос на школа, която човек ще срещне и на личен темперамент, за да си паснат.
Когато вече сме си харесали система от определен стил и сме се ориентирали, идва времето за учителя. Това е най-важното и определящо за трениращия. Да откриеш добър учител е толкова трудно, колкото да откриеш добър ученик! Винаги е взаимно и никога не се купува с пари. Затова се нарича начин на живот, прилича на това как си срещаш любимия човек. Без да си паснете взаимно няма нищо да се случи и ще бъде мъчително и за двете страни.
Поради тези причини помолете да присъствате на една тренировка (като зрител), за да видите дали учителят ще ви докосне с начина си на преподаване, дали ще ви увлече - дори да стоите на пейката отстрани. Вижте дали човекът е усмихнат, леко ли изпълнява техниките (никой не иска да се упражняват върху него изверги!), шегува ли се – важно е как възприема живота, квалитетен ли е – кой му е учител има ли някакво родословие – това не е толкова важно, но е показателно, и накрая, но не на последно място, какви са му учениците – интелигентни ли са, усмихнати ли са, има ли и дами – това наистина показва дали учителят, дори много да се опитва да се покаже в по-добра светлина, е добър всъщност. Принципът, че „подобното привлича подобно“ важи и за добрия майстор, който можеш да разбереш по учениците му.
Гледайте и избирайте мъдро. Чак когато се изгледали до края на урока и ви е харесало, може да попитате и за условията за участие, в които се включва и таксата.
Никога не започвайте с нея, защото това е признак на непознаване културата на бойните изкуства. Да питаш за цената на нещо, което не познаваш и дори още не си видял е като да питаш едно бебе да сравни круши с пирони. И двете имат цена, но то не ги познава и не очаква, че има разлика между тях. Изчакай, виж какво ти се предлага и тогава се информирай колко ще ти струва това!
В света на бойните изкуства таксата не е, за да си купиш продукт - бойното изкуство, а да имаш възможността да се учиш и е малка отплата за знанието и времето, отделено от учителя. Това не е продукт, който можеш да си напазаруваш. Ако тръгнеш с тази нагласа, това и ще получиш. Има доста места, които работят на принципа на касичката или както казваше едни приятел „Щрак парата – шор бозата”. В бойните изкуства парите не ти осигуряват продукт - знанието, а възможността да практикуваш и да се забавляваш учейки като учителят ти отделя време, обръщайки ти внимание по време на пътуването.
Търсенето е процес, който не прекъсва с намирането на учител, а започва с него. Учителят е началото и извинението, за да започне обучението, а ученикът е ангажиран сам със собственото си развитие.
Да си на пътя е отговорност и забавление. Отговорност за постъпките си към себе си и околните, защото всяко действие има последствие, а забавлението е защото, ако не е то, тогава изобщо не се занимавай с него!
Не се страхувай да бъркаш, всички се учим от грешките си! Всеки избор е правилен! Важно е дали ще мислиш така и след 30 години! Избирайте мъдро и със сърце!
Божидар Станчев
2020г.