Защо е здравословно груповото практикуване на Кунфу и от какво ни лиши COVID-19?!
Защо социализирането играе такава роля при хората, че е вкоренена ума ни, в мисленето и нашите гени?!
Хората са еволюирали поради социалния натиск, а не поради натиска на средата. Така оцеляването е зависело от общността към която принадлежим. Колкото по-социален е един индивид толкова повече шансове за приемане и съответно за оцеляване има. Отхвърлянето от групата в далечното минало е било равносилно на смърт. По тази причина мозъците ни се отнасят към приемането от обществото като към въпрос на живот и смърт.
При формирането на дълготрайна връзка мозъците ни разполагат с неврологични механизми , стимулиращи и възнаграждаващи подобно поведение на изграждането им.
Дийн Бърнет, невроучен от Института за психологическа медицина и клинични невронауки към Университета в Кардиф, описва как окситоцинът и вазопрезинът имат основна роля в мозъка при изграждането на връзка с приятел или партньор. Сетивните сигнали за присъствието на приятел или партньор, активира тези вещества, които от своя страна активират съответните рецептори в системата за възнаграждение с помощта на допамин и още невропептиди. Казано на кратко, хората изпитват удоволствие, когато са в присъствието на приятел или партньор.
Науката твърди, че при хората (и някои примати) неврологичните механизми, отговорни за формирането на двойки са отделни от самия процес на възпроизводство. Което означава, че сме в състояние да изграждаме дълготрайни и емоционално удовлетворяващи връзки с много индивиди, а не само с интимните си партньори. Това е и процесът на раждането на приятелството.
Според доц. Сотир Марчев, началник на Клиниката по кардиология на Медицинския институт на МВР колкото повече близки контакти има един човек, толкова по-дълго живее.
Именно такива процеси на приятелски взаимоотношения се изграждат неусетно по време на игра на Кунфу с партньорите, с които човек практикува. Това допълва другите ефекти като релаксация и механизмите на възнаграждение от самия процес при играта на Кунфу. Така практикуването се Кунфу, освен изучаването на самите умения в него, се превръща в социален феномен на общуване. Това е и причината тренировките в група да липсват на тези, които са в изолация, поради пандемията от COVID-19. Без дори хората да разбират, са създали връзки с много от практикуващите и поради това, че мозъкът им търси тези стимули и чака съответното възнаграждение от общуването с други по време на тренировка, те страдат без дори да си дават сметка, че това е причината. Често чувам изрази като „Как ми липсват тренировките!“ , „Кога ще отворят залите, за да тренираме, че много ми липсва!“. Всъщност хората не си дават сметка, че самата тренировка е пристрастяваща, поради многото механизми, които активира в мозъка – той отделя собствен „наркотик“ или хормони, който ни правят щастливи и доволни вследствие на играта на Кунфу. На това се дължи и пристрастяващият ефект от практиката на Кунфу.
Друг аспект на общуването е физическия контакт.
Видяхме, че окситоцинът участва в създаването на социалните връзки и е важен за преживяването на удоволствие от тях. Според д-р Лиза Гънайдин, невро учен от Калифорнийския университет в Сан Франциско има наличие на специализирана верига , свързваща вентралната тегментална зона, намираща са до мозъчния ствол и прилежащо ядро с долна част на фронталния лоб, който координира и определя социалното поведение. Тези мозъчни зони и връзките между тях формират мезолимбичния път. Мезолимбилният път се идентифицира с механизма за „награда за мозъка“, който е фундаментален за улавяне на усещания за удоволствие и удовлетворение. Т.е. самият акт на общуване с другите може да бъде приятен и причината за това е, че механизмът, който ръководи това ни желанието, е вграден в мозъка – а именно в тази му част, която е отговорна за преживяването на удоволствие.
Социалното общуване е форма на контакт между хората. Самият контакт произлиза първоначално в много далечното под формата на пощене. Еволюцията е направила така, че физическото общуване да е полезно за хигиената и здравето, но също така и да е приятно. Не случайно животните в природата, като котките и маймуните прекарват часове в тази дейност.
Механизмът е, че при докосване допирът се предава от нервните клетки на кожата ни, които реагират на промени в натиска и изпращат съответните сигнали към мозъка ни. Тези неврони отговарят за усещането на тъпа болка, но и за усещането на удоволствие при докосване. Всички усещания за допир се обработват от сомато-сензорната кора, а нервните влакна отвеждат усещането за приятното докосване до островната кора – регион, свързан с преживяването на удоволствие и поведение, търсещо възнаграждение, най-вече при наркотичните зависимости.
Това е и причината някои да си чоплят корите на раните, да си бъркат в носа или да си гризат ноктите. Това поведение включва старите вериги в мозъка, носещи наслада при отстраняване на излишните натрупвани по тялото ни.
Повечето видове формират и поддържат връзките си с помощта на социалното „пощене“. Ползването на друг индивид в този процес е ключов, както при гъделичкането. Сами не можем да се погъделичкаме, защото мозъкът ни е подготвен предварително за гъдела. Социалното пощене стимулира ендорфините да се освобождават, което от своя страна предизвиква отпускане, удоволствие и чувство на щастие. Социалното пощене е пристрастяващо като наркотик. Окситоцинът е от ключово значение за усещането за възнаграждение при взаимодействие с другите.
Една от теориите гласи, че хората са адаптирали своята вербална комуникация и езикови умения, за да заместят социалното пощене. Така говоренето се е развило, за да се улесни процеса на социално взаимодействие и затова прекарваме дълго време в разговори с приятели (в барове, ресторанти, в офиса и т.н.). Разбира се, че докосването продължава да играе ключова роля в за човешкото общуване: прегръдките, ръкостискането, целуването, потупването по гърба, докосването на коленете при сядане до някой друг и др. са начини да укрепваме положителните връзки между нас чрез допир.
И въпреки, че докосването е допълващо езика, то е мощен и подценяван инструмент на общуването. Днес в пика на пандемията на COVID-19 усещаме липсата на компонента на допира и започваме да осъзнаваме нейната важност, докато по-рано ни се е струвала като нещо несъществено.
Тези древни и първобитни механизми на общуване чрез допир са така заложени в гените ни, че са мощен фактор за здравословно и пълноценно общуване с другите. В Кунфу упражненията по двойки (някои ги наричат спарингови упражнения) могат да се разглеждат като един вид общуване на ниво физическо тяло, при което практикуващите си комуникират освен на интелектуално, емоционално, но и на физическо ниво. Тъй като в днешния дигитален свят всичко е виртуално и „пластмасово“ и изчезва реалният допир, физическото усещане е пренебрегнато за сметка на менталните/илюзорните преживявания. Както знаем всякакъв вид крайности не са полезни, така и липсата от социално общуване и физическо ограничаване при контактуване носят психическо страдание с физическо изражение.
В Кунфу един от здравословните ефекти от практикуването е чрез това, че има физическо комуникирана под формата на разговор. Единият, правейки действие предизвиква стимул, а вторият му отговоря по принципа на въпрос-отговор. Така може дори физическата игра на Кунфу, изглеждаща за околните като битка, да се приравни с вербален разговор. Нека не забравяме, че ние сме и физически същества и когато и трите ни основни части (тела) участват в играта, ние се чувстваме пълноценни и щастливи от нея.
Причината при разговор да не е достатъчно пълноценно преживяването е, че участват ума и емоциите, а физическото тяло е изолирано. Физиката ни получава импулси да се изрази, поради разговора и участието на ума и емоциите в него, но социално не е прието да се прави и остава като заложник. Неизразените неща се натрупват и пораждат различни дисбаланси в тялото. Тогава практиката на Кунфу е начин да включим в общуване и физическата компонента, която сме пренебрегвали в социалното общуване в ежедневието си. Това психологически поражда огромно разтоварване и чувство за цялост. Затова често могат да се чуят хора, превъзнасящи тренировките по Кунфу, а останалите да ги слушат с недоумение - как може някакъв бой да ти носи удоволствие!
Синхронизиране – удоволствието, огледалните неврони, емпатията и Кунфу
Дийн Бърнет споделя проучвания, които показват наличието на мрежи от неврони в дясната центро-париетална кора, които показват синхронизиране на дейността си, когато двама души комуникират. Тези мозъчни региони формират нещо като центрове във въображаемата мозъчна междуличностна мрежа. Тази част от мозъка, специализирана в обработката на междуличностната комуникация в реално време, се активира, когато двама души общуват, без значение от формата на комуникация. Взаимодействието е нещо, което се създава и от двата мозъка посредством синхронизирането. Смята се, че този процес бива поддържан от огледалните неврони. Когато двама души общуват, мозъците им по ефективен начин се синхронизират, също както когато двама души наблюдават един и същ цвят например - те ще се активират по много сходен начин от ретината директно към визуалната кора.
Този процес е в основата на емпатията, процесът на разбиране и споделяне на чувствата на другите. В допълнение, ако правим нещо, което обичаме и ни носи щастие, например Кунфу, и до нас има някой, който също се наслаждава от него, ние емпатично преживяване и неговата радост, поради което се чувстваме още по-щастливи. В това е и тайната на споделянето и играенето заедно на Кунфу.
В извод можем да кажем, че голяма част от мозъка е отговорна за стимулиране и улесняване на социалните взаимодействия. Това сочи, че тъкмо те са ключовото условие за неговото здравето и именно за това тренировките по Кунфу са начин за поддържане на крехкото равновесие на доброто физическо състояние на тялото, пластичността на ума и чувството за щастие.
2021г.