За Нино Бернардо (интервю)
ИНОВАТОРЪТ, КОЙТО СЪХРАНЯВА ТРАДИЦИИТЕ (първа част)
от Божидар Станчев (България)
Нино Бернардо — разрушителят на митове или крадецът на илюзии...
Убеден съм, както казва Джон Ленън, че „Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове“. Когато срещнах Нино Бернардо преди 21 години, вече имах собствена школа в София и тренирах Кунгфу от поне шестнадесет години. Имах яснота какво е Уинг Чун и къде се намирам.
В този текст искам да говоря за обратa, който взе животът ми, и за промените в средата на Уинг Чун, които Нино предизвика, като пося идеи, които започнаха да растат и да дават плод... Това е просто моята гледна точка и разбиране за това, което той ме вдъхнови да търся и развивам.
Да намериш приложение на Уинг Чун в живота като нещо повече от бойна тактика и стратегия е нещо, което рядко се намира в бойните изкуства. Този начин на живот и светоглед ме плени, когато срещнах Нино, и ефектът продължава и до днес.
Изкуството на войната, скрито в Уинг Чун, макар и трудно за постигане, е видимо. Техническото му овладяване е възможно и разбираемо, но как ни помага да живеем по-добре? Как го използваме в ежедневието и как ни променя като личности? Това са въпроси, които си задавам още от първата ни среща с Нино. Начинът, по който той вижда Уинг Чун – не само като занаят, но и като философия, чрез която разбираме и взаимодействаме със света – дълбоко трансформира практикуващите. Обучението и практиката не започват и не свършват в залата (kwoon), а се просмукват органично в живота.
В началото възприемах отношението му по време на тренировки като израз на артистичност и ексцентричност, но по-късно разбрах, че това е естественото му състояние в ежедневието. Да нямаш две лица – едно за тренировките и друго за живота – е израз на естественост, а не на модерната лицемерна поза за по-добра „продажба“. Кунгфу-то е така дълбоко в Нино, че учителят и човекът са едно. Тогава разбрах какво е да си естествен – да изразяваш вътрешната си природа и да бъдеш спонтанен, без преструвки. Нино не носеше „пижама за тренировки“ (униформа) – в залата беше с ежедневните си дрехи. Не го интересуваха титли и формалности, а практиката с усмивка.
Днес всички говорят за „сериозна практика“. Аз бих заменил „сериозност“ с удоволствие, любов и страст, а „практика“ с игра. Тогава фразата би звучала като „игра за удоволствие“ или „несериозни забавления“. Разбира се, това може да бъде погрешно разбрано и да се приеме, че това, което правим, не е качествено, защото не е „сериозно“. Но истината е, че го правим с любов, лекота и сърце. Това е урокът на Нино за външния вид – не всичко е такова, каквото изглежда.
Много хора тренират нещо десет, тридесет години, цял живот… но това не гарантира, че са „сериозни“ – просто са постоянни. Може да са спрели да се развиват отдавна. Да се чувстваш „не-сериозен“ – т.е. щастлив по време на практиката – и да я превърнеш в игра, не противоречи на „сериозността“ като постоянство. Както казва Нино:
„Защо ти е нещо, ако не ти носи удоволствие? Няма смисъл да продължаваш – остави го!“
За да практикуваш истински Уинг Чун, не е нужно да си агресивен по време на игра, за да го направиш „по-приложим“. Можеш да се наслаждаваш, да изследваш и да експериментираш. Любопитството на детето, научният подход и удоволствието от играта дават най-добрите плодове – както в характера ни, така и в качеството на практиката. И то – без дори да го преследваме съзнателно.
„Просто за удоволствие!“ – звучи толкова просто от устата на Нино, че в началото го приех като израз на по-свободно отношение към Кунгфу и света. И тук дойде следващият ми урок – с времето разбрах, че този светоглед е напълно органичен и естествен път за развитие на Уинг Чун и човека в него. Това е и ценен житейски съвет – по-лек и приятен начин за справяне с трудностите. С усмивка и шега светът става по-светъл. Такава нагласа може и да не решава проблемите, но облекчава душата и помага да се освободим от натоварващия „сериозен“ поглед, който само утежнява вече съществуващата трудност. Не казвам, че е лесно – но това е път, който си струва да бъде изследван.
Мислех, че типичното чувство за хумор на Нино е просто начин да забавлява хората, но зад анекдотите – в ресторанта или в залата – има същата стойност на мъдрост. Само умът ни създава разлика в тяхната „тежест“. Както шегите и смехът ни олекотяват, така и Нино ни насочва да поддържаме тази нагласа и в практиката. Целта не е да сме повърхностни и лекомислени, търсещи само удоволствия, а да променим погледа си към света и да имаме метод за преодоляване на трудностите в живота. Конкретното приложение в Уинг Чун: не се бориш със силата, която те смачква, а се освобождаваш от нея елегантно и леко, без напрежение. Един от основните принципи на Уинг Чун е да не се противопоставяш на сила със сила – тогава защо тренираме с напрежение, усилие и натиск? Идеята е да се научим да действаме не само умело, но и с лекота и удоволствие. Именно това усещане за естественост и лекота беше началото на следващия ми урок: как протичат тренировките...
(Край на първа част)
Божидар Станчев (Боби) практикува бойни изкуства от 1988 г. и преподава Уинг Чун от 1995 г. Той е съосновател на Кунг Фу център „Сюангуей“ (玄龜功夫中) – xuangui@abv.bg, основан през 1995 г., който развива практиката на традиционните китайски бойни изкуства в България.
В продължение на близо двадесет години Боби е българският представител на Нино Бернардо, популяризиращ концепциите на неговия доян. Освен това е старши инструктор (шести дан, черен колан) в Международния институт по бойни изкуства и специални тактики (IMASTI) по Джийт Кун До и филипински бойни изкуства. Има пети дан черен колан по Ескрима и Ескридо от Cacoy Cañete Doce Pares, и е сертифициран инструктор по Тайчи от Българската федерация по ушу и китайски традиционни изкуства и култура. В продължение на няколко години е преподавал бойни изкуства във Военна академия „Г. С. Раковски“.
Статията е преведена от публикация на El Budoka