Ревю за семинара на Нино Бернардо Грешен Уинчун
Както всяка година, с детско нетърпение отброявах дните до пролетния семинар по Уинчун на Нино Бернардо в Ибиса — онзи странен остров, който едновременно е храм на музиката, столица на нощния живот и символ на безметежното младежко щастие. Този път обаче Ибиса се превърна в сцена на едно още по-необичайно явление: доказателството, че удоволствието и здравословността могат да вървят ръка за ръка, без да се спъват взаимно.
На 16 и 17 май 2026 г. в Hotel Tagomago, San Antonio Bay, се проведе международна среща на „клана“ на Нино Бернардо по Уинчун. Разбира се, мнозина не успяха да дойдат — както винаги, жалко до болка — но пък 25 души от 9 различни краища на света се събрахме, за да се учим, забавляваме и обменяме опит под вещите наставления на Супер Мега Гига Гранд Майстор Нино Бернардо. (Титлата е напълно заслужена, а и звучи чудесно.)
Темата тази година бе WWC — Wrong Wing Chun. Защо „wrong“? Защото докато светът се надпреварва да пропагандира „традиционен“, „ефективен“, „автентичен“ и прочее Wing Chun, Нино гордо заявява, че неговият е Wrong Wing Chun.
Приятели от цял свят се стекоха, за да практикуват заедно, а после — по най-краткия път, съобразно Уинчун принципите — да продължат „тежките си занимания“ в баровете по крайбрежието и по плажовете на прекрасния курорт. Всяка сутрин кафето миришеше на надежда, а вечер бирата — на заслужено оцеляване.
Изобщо, задълбочената практика винаги дава плодове: освен благородната умора от интензивните тренировки, придружени от Ниновите напътствия, открихме нови хоризонти дори в уж познатите неща. Да не говорим за любопитните изненади по пътя, които сякаш дебнеха зад всеки ъгъл. Нино, както винаги, носи вдъхновение и зарежда атмосферата така, сякаш я наелектризира с думите си, само и само да провокира практиката на присъстващите. И успява — безотказно. Нино обясняваше така страстно, че дори въздухът на балкона, който тренирахме се опитваше да заеме правилна позиция.
Няколко поколения ученици — и учениците на техните ученици, и учениците на учениците на техните ученици — присъстваха на уъркшопа. Истинско семейство: от „децата“ до „внуците“ и „правнуците“, казано образно, но удивително точно, ако искате да си представите пъстротата на тази компания. В лепкавите ръце няма минало и бъдеще — има само сега, и ако изпуснеш това „сега“, партньорът ти любезно ти го напомня.
Приятелствата тук са завинаги. Въпреки тежките тренировки и динамичната, понякога почти на границата на човешките възможности, игра в лепкави ръце, Нино успява да насочи всичко това към по-съзнателен и пълноценен контекст на практиката. (И да, пак успява — това му е специалитет.)
Не ми ли вярвате? Елате следващия път. Но оставете предразсъдъците и очакванията си у дома, вземете със себе си само любопитството и очите на невинно дете, което тепърва открива света — и ще разберете. Елате. Не за да научите Wing Chun, а за да научите за себе си.
Благодаря на всички приятели за прекрасните мигове, прецизната критика, идеите и изтощителната, но вдъхновяваща съвместна практика в лепкави ръце. Без вас и Нино Wrong Wing Chun нямаше да е толкова правилен. Правилното и грешното са само етикети. Истината е Практиката.
Божидар Станчев
2026г.