Изкуството на сабята
На 22-23.06.2013г. в София се проведе възспоменателен семинар по Тай Дзи сабя, посветен на грандмайстор Красимир Димитров-Китаецът. Водещ бе Лаошъ Валери Иванов, ръководител на кунфу център Сюангуей и личен ученик на Китаеца.
Сабята бе любимо оръжие на Китаеца и затова семинарът, който неслучайно се проведе навръх задушница и Еньовден, бе именно с тази насоченост.
Присъстваха двадесет души - инструктори, помощник инструктори и бъдещи такива, представители от всички групи и звена на Сюангуей в България.
Лаошъ Валери Иванов използва 13 позиционната форма от Ян и У стил на Тай Дзи, за да илюстрира и облече принципите на метода Сюангуей в удобна дреха. Историческото въведение обясни и отбеляза много интересни и непознати моменти от развитието и пътя на сабята в Китай: видовете саби, тяхното устройство и специфичните епохи на ползването им, както и социалните прослойки, които са ги носили. Разликата и приликата мужду сабята и меча и връзката им с дългите оръжия. Обяснени бяха основните методи на боравене със сабята, придвижването, позициите и т.н.
Изкуството на сабята е съществувало като отделно, но днес е въведено като част от стиловете в бойните изкуства заедно с юмрючния бой - тази концепция сподели Лаошъ В.Иванов. В миналото първо се е изучавало оръжието и след това боят с голи ръце, като всеки майстор е бил умел с определено оръжие – късо, дълго или и двете /копие и сабя или алебарда и меч/. Тази смяна на приоритетите - да се изучава юмручен бой и след това оръжие идва след като бойните изкуства излизат от армията и се ограничава свободното носене на оръжия от цивилните граждани.
Сабята е инстумент за развитие на уменията на голата ръка чрез създаване на връзка между ръцете. Обединението прави силата е принцип, който се изгражда лесно с нея и затова е ползвана в древността като най-масовото оръжие на пехотата и първо по значение оръжие (заедно с копието). След сабята продължението към голата ръка идва някак естествено и правилно, споделя Лаошъ Иванов.
Бяха демонстрирани приложения на формата, илюстрираха се принципните основи сабята като оръжие, а имаше и работа по двойки. Интерес предизвикаха упражненията по двойки тип ”бутащи ръце”, но със сабя или Туей Дао /бутаща сабя/. Поради хипотетичната опасност от нараняване сетивата се изостриха и вниманието можеше да се реже на пластове, а духът на древните войни докосна практикуващите в залата. Работата /дуелиране, фехтоване/ с метални оръжия връща уважението към оръжието и вниманието в процеса на трениране. Реализмът, разбира се, не попречи на безопасността, която е един от основните приоритети на метода за практикуване Сюангуей, чиито създател и разпространител е Лаошъ Валери Иванов.