Същността на метода "Сюангуей" се състои във възприемане и разбиране на качеството и възможностите на силата и формата и тяхното взаимодействие, изменение, управление и използване. Методът е приложим за обучение във всички области на живота и всички проявления на статичната и динамична активност. Силата може да бъде изразена от формата на тялото, на движението /жизнеността/, желанието /волята/, упорството, убедеността /мисленето, аргументирането/ или заедно от всички тях /медитацията, реализацията/. Всяка една форма изразява състоянието на силата в другата форма. Ако можеш да наблюдаваш едната от тях, то тя е отражение на всички останали.
Силата е непроявеното, Формата е проявеното. Силата се проявява чрез формата, затова силата говори чрез формата, която е образувала. Кармичният кръг се проявява чрез формата, към която силата се е завързала. Напускането на формата става чрез силата, която е оставила привързаността си към формата. Ако достигне до друго място, силата може да създаде спонтанно от притеглянето на центъра други форми.
Сегашната ни форма е резултат от еволюцията на силата, притеглена от формата на земята. Силата е движена от спонтанността. Тя не може да бъде контролирана, освен чрез формата. Формата е нейният съд. Чрез него тя се прелива, задържа, освобождава, за да бъде привлечена от друга форма. Натрупаната сила прави формата тежка. Дотолкова, че самата форма не може да пази вече равновесие и започва да се стреми към освобождаване на силата, т.е. към саморазрушение. И това има действие във физиката, в жизнеността - сетивността, в чувствителността - емоционалността, в способността за мислене, в азовото усещане, като център, който обединява човека. Затова с оформянето става манипулирането, натрупването на силата. Силата е прилепчива и затова се натрупва около центъра като снежна топка. Нейното освобождаване е разрушително, толкова, колкото е мощно нейното привличане към центъра на формата. Центърът е празна дупка, в която силата се стреми да се излее. Азовото чувство предизвиква връх, от който силата се отдръпва, отлива се, затова азът е слаб. Спрямо силата, той се бори с нея, затова тя се отдръпва от него и подготвя неговото разрушаване. Азът е предрожденната ци. Следрожденната ци може да я допълва донякъде, докато силата я задуши и разруши. Предрожденната ци е привързването, тя е наследството.
С"Програма за съзнателна еволюция"
Всичко започва и завършва с осъзнаването. Когато това е свързано с развитие, то еволюира. Еволюцията представлява непрекъснато приспособяване, градивно и съответстващо на условията, адекватно на тях.
Всяка нещо, за което имаме дума, не е живо, то е познато и вече останало в миналото. Не сме адкватни към това, което става в момента. То не се случва.
Всичко представлява някаква форма на зависимост. Осъзнаването премахва зависимостта на всяко едно ниво - тотално. Осъзнаването не е осмисляне, а навлизане в ставащото, изживяване.
Чувствителността и възприемчивостта не са порок, когато са цялостни, с всички тела.
Подреждането освобождава празно пространство. То е красиво и безпристрастно, безучастно.
Частичното разрушава и изхабява. Приемайки едното, отхвърля другите. Когато е единно няма отхварляне и приемане, защото това не са две отделни неща.
Чистото поражда мръсно. Богатствто - нищета /бедност/, независимо дали матерална или духовна. Така и духовното се бори с материалното, защото са противоположни. А спрямо своята противоположност имаш най-голямо съпротивление. Спрямо по-малката съпротива имаш по-малко съпротивление. Можеш дори да го приемеш за близость но това не го променя.
Техники за съзнателна еволюция
Защо съзнателна - Много неща правим, без да ги съзнаваме, но можем да ги направим и осъзнато, тогава те еволюират, стават живи, развиват ни и ни променят. Така всяко ежедневно и най-обикновено действие или бездействие, може да се превърне в техника, а защо не.
Защо еволюция - Еволюцията е развитие, движение, промяна и доколкото е такава, тя е в синхрон с промяната на всичко останало. Необходимо е да бъде цялостна, всяка отделна част и всички части заедно и в синхрон.
Защо не революция - Революцията е бърза, но ненавременна. Тя или прекалено избързва или забавя нещата. Тя се колебае около синхронноста - точното време и място на точното нещо, затова се налага непрекъснато да поправя грешките си.
Защо не еволюция на съзнанието - Еволюцията е цялостност и синхронност, а съзнанието е само част от тази цялосност. Нима трябва да оставим другите части от себе си, за да еволюира само съзнанието.
Защо синхронност - когато животът е синхронен, той се развива като музика, той е хармоничен и сякаш подреден, той е празнуване, нещо красиво и пълноценно, изпълнено със щастие. Той е радост и изящество, а всяко нещо е на своето точно и съвършено място.
Защо едновременност - във всичко или избързваме или го задържаме. Напъваме го да стане и го бутаме, насилваме за да тръгне или пък изоставаме от момента, когато е трябвало да го направим като само го анализираме и мислим за него. Едва по-късно, когато сме извън него, разбираме, че сме закъснели и сме го изпуснали. Или сме толкова бързи, че сме го измислили предварително - помечтали сме за него, а когато то се случва вече е нещо различно и не отговаря на нашите очаквания, затова ни разочарова. Отново не сме подготвени, както винаги, отново сме изненадани и безпомощни към момента на неговото случване.
Ето и някои ежедневни практически упражнения за всяко време и място:
Ползвайте столове без облегалка, а когато са с облегалка, не се облягайте на тях.
Облегалките са направени за вече повредени тела /физически и енергийни/ и гърбове. Когато ги подкрепят, те правят мускулите, сухожилията и костите още по-мързеливи и неспособни да оправят вече нарушения баланс на организма и тялото.
Сядайте по-ниско от височината на коляното, а когато столът е по-висок, събирайте ходилата си под него.
Тялото образува топка, съд около празната сърцевина на гръдния кош и коремната кухина. Там то става резервоар за жизнената енергия, която обикновено разпиляваме. Така умората си отива по-бързо и тялото само възстановява нарушения си баланс.
Когато ходите, премествайте краката си с ръце, все едно че се опирате на ръцете, ако сте забравили как - попълзете на четири крака, без да подпирате коленете на земята.
Когато сме малки и крехки непрекъснато го правим. Когато остареем достатъчно и станем слаби и крехки отново, пак започваме да се подпираме на ръцете. Ръцете не носят съпротивлението на земята и затова с тях е по-лесно да действаш. Те се чувстват по-свободни и могат да правят повече неща. Ако си представиш че са вързани с краката и ги управляват, ръцете ще помагат на краката. Краката по-лесно ще се движат и няма да носят цялото натоварване от изправения стоеж. Ще бъдат по-леки.
Не отделяйте главата си от тялото.
Отвреме на време я отпуснете да увисне напред и да издърпа гръбнака. Ако не знаете как сключете ръцете си на тила и оставете лактите да натежат отпред. Може да залюлеете леко главата и раменете заедно с ръцете, така че да се изтегли гръбнака. Ако главата е отделно от тялото, тя не знае какво прави то, не го усеща и дори понякога забравя, че съществува.
Когато ставате сутрин, поседете или полежете 5-10 минути максимално сгънати, но без стягане на мускулите, с глава сякаш отпусната или събрана към коленете, все едно нещо ви е захлупило откъм гърба. Придремете в тази поза.
Може да го правите и във всеки друг момент, когато сте уморени. Когато тялото спи, то се отпуска и се разпилява. Бързото изправяне оставя част от отпуснатата сила в леглото. Докато тя се събере отново, се чувстваме уморени и заспали. Свиването към корема събира силата и след това сте готови да станете и да тичате.
Оставайте между вас и онова, което /докосвате/ възприемате със сетивата си - Гледане, помирисване, слушане, мислене, докосване, чувствуване, усещане, вкусване.
Чрез сетивата си обикновено се стремим и отиваме в непосредствена близост до това, което ангажира нашето внимание. Забравяме за себе си, за тялото си и какво правим в момента. Това изсмуква нашите сили и ни уморява емоционално, психически и физически, изтощава нашата жизненост. Останете на една крачка разстояние и ще можете да преценяванте всичко по-трезво.
Когато правите нещо, пренасяйте ръцете все едно не са ваши, а трябва да ги помръдне тялото като нещо чуждо. Краката също. Все едно тялото трябва да ги вземе, за да ги премести.
Действайте чрез нещата. Използвайте частите на тялото все едно не са ваши и трябва да направите нещо посредством тях. Така контакта със ставащото не е директен. Можете да се отделите от това, което извършвате и да го погледнете и оцените обективно и безпристрастно, като трети човек, неангажиран от ситуацията.
Търсете същността на нещата, назоваването не означава, че ги познаваме. Техните имена не са тяхната същност. Изследвайте и изучавайте тяхната същност.
Няма понятие за тях. Нещата и всичко около нас е различно от имената, с които ги назоваваме. Никое от тях не е еднакво с другите и в такъв смисъл има своя собствена идентичност. Тя не е само човешки приоритет, макар, че за човека е присъща възможността да се самоосъзнава като отделност.
Практически пражнения за овладяване на силата на различните нива:
пренасяне на предметите, за да ги усетиш като чужди - това, което носим не е наше, не е притежание или част от тялото, то е отделност;
пренасяне на ръцете като кухи - носи ги тялото като чужди за него неща, външни за него;
пренасяне на краката по същия начин - те не принадлежат на тялото, още по-малко на самите нас;
пренасяне на разстоянието между ръцете и между краката, между ръцете и краката - всяка кухина, която можем да си представим и да усетим, представлява резервоар на ци.
пренасяне на тялото като кухо - празно. Дори неговият център е празнота. Той е просто място, което може да бъде запълнено.
Остава само мястото - пространството между /между отделните части на цялото/; /между центъра и периферията/; /между нас и предметите, обектите/; /между самите обекти/ и това място се променя и оформя.
Това, което пренасяме /празнотата, разстоянието/, то е оръжието. То е резервоарът от ци. Ако ползваме оръжие - то се напълва като резервоар от ци.
Когато не усещаме нещата и действията /движенията/ като наши, тогава действа ци. Дзин /усилието/ се проявява там, където не извършваме работата като отправен, действащ център - намотаване, навиване, натоварване, съпротивление, усилие. Ци действа в кухините. Тя се стича в тях, като в резервоар, кондензира, сякаш от нищото. Плътността измества ци, за да работи ци, тя трябва да има /да и се направи/ място. Ци има характеристиките на водата - разлива се, запълва празното, стича се, лепи се. Трябва да се спазва условието движението на съда и на водата в него да стават едновременно /съда трябва да вземе водата - ци и да я пренесе, за да не се разлее/. В момента, който действа ци не сме ние и действието не е наше действие, така че трябва да възприемаме действието като нещо, което не извършваме ние, нещо чуждо с което ние само си партнираме и го ползваме, позволяваме му да свърши работа. Можем само да му позволим да работи, да създадем условия за това. Да пуснем ци /да не я задържаме/, а не да я излъчваме. Да не се намесваме в нейната работа /това е недействието/ когато действа. Когато ци се проявява в нас и дзин /усилието/ е отпусната, тогаво дзин действа в противника, в партньора, в този, който е застанал срещу и се съпротивлява. Дзин действа извън нас. Той е запушила действието на ци и в него се блъска дзин като го дърпа, увлича, разтърсва, разделя, разрушава го и го прави неустойчив. Когато ци е вътре, дзин е вън и може да върши работа. За да влияе на физическо ниво - ци трябва да използва дзин. Иначе тя няма достатъчно плътност за да премести твърдото и тежко /физическо/ тяло. Затова, когато се говори за ци, се казва, че тя действа чрез дзин /ускването и напрежението/ - усилието, което се проявява при срещане на ци със съпротивлението на по-тежко и плътно тяло /физическото, материалното/.
Да преодолееш объркването означава да оставиш старите знания /опита/ навика, наслагването от едни лъжливи възприятия, убеждения и предубеждения и да пристъпиш на този свят чист, така, както би пристъпил на всеки един друг нов свят, без да знаеш, без да можеш, без да си го виждал или чувал друг път, без да си усещал нещо подобно. Това носи несигурност. Но най-голямата и тъмна несигурност, много лесно преминава в абсолютна сигурност. Ти си временно тук. Нищо не може да ти се случи тук, защото ти си от друг свят. Ти не си от тук. Не си това, което възприемаш за себе си, или това, което другите възприемат за теб. Ти си свободен от този свят. Можеш винаги да си отидеш. Да напуснеш. Да погледнеш от страни. Бъди любопитен, но само толкова. Бъди истински, но бъди себе си. Не бъди очакванията, възприятията, стремежите, надеждите на хората. А бъди онова, което съществува и е сега в момента, без минало и бъдеще. Без никакво там и тук, а едновременно навсякъде, част от всичко. Същност на съществуването. Съществуването е състояние на процес. Протичане на едно място, едновременно и заедно. Цялостно.
Усещането за въздействие, означава натоварване. То е необходимо само за да можем да го оставим и да индицира грешките. Натоварването може да означава въздействие, но може и да бъде проекция на собствените мисли, чувства, възриятия и отношение.
Пресилването на единия аспект - активния, размества равновесието. В началото това е прогресивно, когато набира сила, след това става регресивно и се стреми към задържане. Пасивният аспект, когато е в края на активния е градивен, когато е в началото на активния е задържащ и регресивен /разрушителен/.
Равновесието означава усещане /долавяне/ и бездействие, допринасяне, а не борба. Допълване, а не борба с него. Насилието означава загуба - началото е успешно, краят е разрушителен. Каквото и да правиш, трябва да се задържаш в началото и непрекъснато да възприемаш новото, да се обновяваш и приспособяваш. Началото е набирането на силата, възбуждането, ентусиазма. Не се мъчи /не е стреми към постигане/. Очаквай, но не достигай, така можеш да предвиждаш всичко. Наблюдавай настъпващото, не разсъждавай за миналото. Не оценявай миналото за сметка на бъдещето или обратно. Оценката сама по себе си е сравняване. Нямай еталон, защото и той се променя. Действай от разстояние, посредством нещата, никога спрямо тях - това те прави независим и скрит. Скритото се проявява. Откритото има скрити корени. Търси връзката, но не търси причината. Не оценявай кое е преди и кое е след. Времето е спирала. То се развива и се свива едновременно. Никой не се усеща в него и всеки се разминава с него - преди или след момента на сега.
Кратки пояснения за качествата /дзин/, чрез които се проявява силата /ци/.
Ин и Ян в тяхната комбинация и взаимодейтвие дават многочислени превръщания на усилието дзин като сила и форма.
Ян е проявеното усилие /достигнало реализация – форма/; Ин е непроявеното усилие /скрито, работещо от отвътре, като сянка на Ян, потенциал да постигне реализация/. Преминаването на едното в другото е преминаване на границата - тай дзи. Гледната точка създава усилие дзин. Освобождаването от усилието е заставане в единното цяло на тайдзи – третото /ци/ на границата между проявеното и непроявеното, между формата и силата, равновесието /яхването на дракона/. Разтварянето на силата /ци/ е преминаването отвъд, излизането извън отношението и има качеството шън, безпристрастното, осъзнатото съществуване.
Границата тайдзи /навлизането в нея/ е пътя – Дао, по който трябва да се върви. Нулата дава едно и две, тя е тяхното обединение, в което няма нищо. Тяхната разделителна черта, навлизането в третото води до нулата, обединяването преодоляване на разделенията и по нататък до излизане извън, освобождаване от ограниченията на възприятието и съществуването.
Ци /цялосността/ не може да стои само, то е нетрайно. Разпада се на Ин и Ян, между които се проявява усилието /напрежението/ дзин. Дзин е качеството на силата при разделянето и на Ин и Ян, на активно и пасивно, на проявено и непроявено. Ци се проявява когато излезем от разделянето /или ги обединим, преодолеем/. Тогава усукването, усилието /дзин/ става цялостност /ци/. Когато тази цялостност е на формата, формата е хармонична вътре, а усилието и усукването дзин се предават навън. Когато цялостта /ци/ е качество на силата /връзката с другите неща/ формата е хармонична, адекватна навън. Формата усеща, разбира и се съобразява с нещата, които среща и с които има отношение. Така, че проследяваме няколко качества и възможности за овладяване на силата, при което все още съществува център на формата /съществува форма, тяло/. Дзин /усукването, напрежението/ е резултатът от действието на енергията ци /цялостта/, при освобождаване на напрежението.
Обичайно състояние на силата Кости сухожилия мускули
/шън е извън физ. тяло, не се ползва/ шън ци дзин ли
Изменено състояние на силата Кости сухожилия мускули
/ли е извън физ. тяло, не се ползва/ шън ци дзин ли
При по-нататъшни изменения
в състоянието на силата
1/ усукването /дзин/ - преминава във Кости сухожилия мускули връзка
връзката /отношението/ с другите шън шън ци дзин
2/ усукването /дзин/ - навлиза в тялото Кости сухожилия мускули връзка тяло
на този /или това/, с което влизаме в контакт /отношение/ шън шън шън ци дзин
Горното се отнася и за четирите енергийни тела, в които пребиваваме в момента /физическо, жизнено, емоционално, мисловно/ като последното – петото /Азът/ разглеждаме като обединяващ предходните четири и петте отговорят на петте елемента в китайската философия. Техниките за медитация, обиновено работят върху алхимичната трансформация на силата в някое от телата /произволно избрано в зависимост от предпочитанията или метода на учителя и възможностите на учениците/. Ефекта на трансформация се мултиплицира /заразява/ другите тела, където се проявяват подобни процеси на промяна в състоянията на силата.
Ако приемем, че силата /ци/ е като ластик, то отпускането на единия край осъществява връзката с това, с което контактуваме. Докато отварянето освобождава и другия край на ластика /шън/, така че цялото отношение се лепва и натоварва това, с което контактуваме.
Силата и нейните влияния се управляват с вниманието. Цялостта на връзката /ци/ се получава при изравняване на скоростта на движение с това, с което контактуваме. Тъй като жизненият център /дан тиен/ на нивото на корема е изворът на силата /ци, жизнеността/, той обикновено е в частично състояние на дзин /усукване, напрежение/ и в частично състояние на ци /цялостност/ за да е жив човек. Връзката му с повърхността на тялото се осъществява посредством костите /ци, цялостност/ сухожилията /дзин, усукване, напрежение/ и мускулите /ли, статична, сурова сила/. Състоянието на шън е принципно и потенциално възможно, но непроявено. Когато силата /ци/ изпълни изцяло центъра и костите, тя се превръща в шън и може да повиши качеството на силата /дзин/ в сухожилията, която се превръща в ци /цялостност/, усукването и напрежението /дзин/ остават само в мускулите, а статичната сила /ли/ отсъства. Тогава става възможно влиянието на силата /ци/ непосредствено върху това, с което имаме контакт. Връзката на силата с това, върху което искаме да влияем става като се сетим за него, това изисква концентрация /дзин/. След това трябва да налеем в него сила /да го оживим, да го направим цветно и реално/, а това изисква медитация. За да се изпълни промяната трябва да освободим връзката и излезем в състояние на шън /да забравим, да не ни интересува повече/. Ако продължаваме да държим връзката, онова, което променяме, променя и нас. Понякога целта може да бъде именно това последното. То може да бъде развитие или деградация.