Арнис, Кали и Ескрима са наименования на Филипинското бойно изкуство в различните части на страната. Кали е южен термин, доката Ескрима са ползва в централната част, а Арнис е характерен за северна част на Филипините.
Ескрима е филипинизиран испански термин за фехтовка (esgrima). Арнис идва от arnes на старо-испански: „броня”.
Кали е нетодам познат термин, но поради широко ползване в света се е наложил като синоним на Арнис и Ескрима. Друга версия е, че терминът е популяризиран през 60-те години на 20-ти век от двама известни ескримадори в САЩ. Други вярват че Кали идва от tjakalele, който е племенен стил на фехтовка от Индонезия.
Практикуващите изкуствата се наричат eskrimador - за тези, които наричат своето изкуство Ескрима, arnisador - за тези, които наричат техните Арнис и Калиста или mangangali - за тези, които практикуват Кали.
Произходът на ФБИ е смесица от различни влияния - на Индонезийските бойни системи, като Силат, донесен от Малайския архипелаг, както и на китайските бойни изкуства,наричани на тагалог Kuntaw (китайски юмрук).
Така известните филипински пръчки за тренировка наречени Baston (испанската дума за пръчка) или Yantok (филипинският термин на езика тагалог), се правят от ратан(Rattan на английски, Rotan на малайски).
Ратанът (Calamus) е различен от другите палмови растения и е близък до бамбука, но е плътен и много гъвкав и въпреки, че не е от бръшляновидните растения, не може да расте на собствена опора и се катери по другите дървета като достига до 175 м дължина и дебелина от 0,3 до 7 см. Съществуват над 13 вида ратан.
Някои школи предпочитан ратанови пръчки за тренировка с размер на дължината на ръката, а други със стандартни размери.
Бойните палки за дуел се правят от твърдо дърво molave или kamagong (абанос или желязно дърво).
Пръчките в Арнис са дълги около 70 см и са дебели 2-2,5 см, но се използват палки от 20 см до 220 см и дебелина от 2-3,5 см.
Често в днешно време се ползват пръчки от метал или композитни материали, а за сигурност при игра се тапицират.
Във ФБИ се започва първо с играта с оръжие и после се преминава към подходите с празни ръце. Това е базирано на идеята, че войните са се водили с оръжия и по-честата им употреба ги е правила по-практична. Еднаквите ъгли и плоскости при използването на празната ръка и оръжията са другата причина първо да се започва с въоръжена ръка. Отпускайки се, поради фиксирането на вниманието в оръжието, а не в тялото, се предотвратява стягането на практикуващите и обучението се ускорява. Причината да фиксираме вниманието в тялото си при празните ръце и това да ни носи допълнително напрежение е, защото зоната, в която се учим, се товари с две функции - да се учи и сама да се наблюдава. Докато, когато държим оръжие, ние наблюдаваме него, а не себе си и отпускането е по-лесно, а възприемането - по-високо следователно.
Именно използването на едни и същи ъгли и плоскости при празната ръка и при различните оръжия във ФБИ прави арсенала за обучение и начините им за обясняване много богат и често базиран на принципите на геометрията и механиката.